Super

На 19 април 2016 година в Технически университет – Варна беше извършена презентация на проекти на Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна”

На 19 април 2016 година в Технически университет – Варна  беше извършена презентация на проекти на  Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза  „Бъдеще за Варна” от г-н Дойчин Ников:

  • Мега Проект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI = над 15,7% – Авторска концепция за трансформиране на гр. Варна и област в съвременен международен мегаполис, безмитна европейска търговска мега-зона и атрактивна международна туристическа дестинация за целогодишен туризъм и бизнес в рамките на 7 години;
  • „Европейски Експо Център Варна – Фериботен комплекс & Логистичен Хъб“ за внос и износ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI над 25% – проект за многофункционален и всеобхватен международен експо център от международен клас и разпределителен логистичен хъб в регион Варна.
  • Шлюзова камера & Контейнерен & Дълбоководен терминал за Panamax /post-Panamax клас съдове във Варна“ Проект №1 Panamax & №2 post-Panamax – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025″. Тези проектите на шлюзови съоръжения с дълбоководни терминали предлагат комплексно решение за справяне с непреодолимата засега преграда, която създава мостовото съоръжение – Аспарухов мост за влизане на 3-ти или по-голям клас   контейнеровози във Варненското езеро;
  • „Varna Ocean Dome – Aквапарк с изкуствен плаж в град Варна или в комплексите на регион Варна“ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2020″ – с ROI над 17,3% – проекта „Varna Ocean Dome – аквапарк с изкуствен плаж”;
  • Проект Smart City™ eCity@eMunicipality , (*) проект в реализация на концепция “Умен” е-(Град) + е-(Община) и под проекти:
    • Под проект – Smart City™ Дигитална „Интерактивна карта” на града в хибриден облак (Hybrid Cloud);
    • Под проект – Smart City™ Е-Община (Електронна Община) в хибриден облак (Hybrid Cloud);
    • Под проект – Smart City™ Urban Risk Floods (Интелигентна Система за Контрол на Наводнения /Риска/ в градовете);
    • Под проект – Smart City™ Air@Noise Monitoring = Анализ на Качество на въздух@Шум Мониторинг в град;
    • Под проект – Smart City™ Traffic – Интелигентна Транспортна Система за оптимизация на движението на транспортни средства.

Присъстваха:

  • Доц. д-р инж. Николай МИНЧЕВ – Заместник ректор Научна, научно-приложна и проектна дейност, ТУ-Варна
  • Г-н Живко Близнаков – ръководител Центъра за Национални и Международни Проекти (ЦНМП), ТУ-Варна
  • Г-н Петър Кралев – Петър Кралев – експерт проекти, Центъра за Национални и Международни Проекти (ЦНМП), ТУ-Варна
  • Инж. Дойчин Ников – Председател на НПО ”Бъдеще за Варна”
  • Инж.Красимира Вангелова – Директор „Връзки с обществеността“ на НПО ”Бъдеще за Варна”
  • Инж. Борислав Ников – Член на УС на НПО ”Бъдеще за Варна”

 

Писмо отговор на г-н Иван Портних – кмет на град Варна в заявена готовност за разглеждане на всяко предложение по отворена конкретна схема за кандидатстване по ОП (ЕС), както за участие в евентуални разговори с потенциални инвеститори, проявили интерес към проекти на НПО„Бъдеще за Варна”.

Писмо отговор на г-н Иван Портних – кмет на град Варна в заявена готовност за разглеждане на всяко предложение по отворена конкретна схема за кандидатстване по ОП (ЕС), както за участие в евентуални разговори с потенциални инвеститори, проявили интерес към проекти на НПО„Бъдеще за Варна”.

Рег.№: РД16024790ВН_001ВН  Дата: 13.03.2017

ДО
ИНЖ. ДОЙЧИН НИКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПО „БЪДЕЩЕ ЗА ВАРНА“
КВ. „ТРОШЕВО“, БЛ.15, ВХ.В, АП.40 
ГР. ВАРНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОВ,

Във връзка с Ваше писмо №РД16024790ВН/16.11.16 г., Ви уведомявам, че Община Варна е изпълнила и изпълнява множество проекти, финансирани по националните Оперативни програми и други програми с външно финансиране.

В част от проектите Община Варна участва в партньорство с други общини, НПО, университети и др.

Предвид горното и изложеното във Вашето писмо Ви информирам, че бихме разгледали всяко предложение по отворена конкретна схема за кандидатстване, съобразявайки го с параметрите на Програмата, включените дейности и заложения бюджет, както и да участваме в евентуални разговори с потенциални инвеститори.

С Уважение,
ИВАН ПОРТНИХ
КМЕТ НА ОБЩИНА ВАРНА

Отворено писмо от Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна” към г-н Иван Портних – кмет на град Варна

Отворено писмо от  Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза   „Бъдеще за Варна” към г-н Иван Портних – кмет на град Варна.

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО КМЕТА
НА ОБЩИНА ВАРНА

От: НПО „Бъдеще за Варна“, с адрес: гр.Варна, кв. „Трошево”, бл.15, вх.В, ап.40, тел.0888****, представлявано от председателя му инж. Дойчин Ников
Относно: Становище на кмета на гр.Варна в отговор на направено предложение във вид на презентация на МЕГА Проект „СУПЕР ВАРНА 2025” с ROI (Възвращаемост на инвестиция) = над 15,7%.

„УВАЖАЕМИ Г-Н ПОРТНИХ ,
Месец април 2015 година Ви беше презентиран МЕГА Проект „СУПЕР ВАРНА 2025” с ROI (Възвращаемост на инвестиция) = над 15,7% на авторска концепция за трансформиране на град Варна и област в съвременен международен мегаполис, безмитна европейска експо-зона от разпределителен транспортен хъб Азия-Европа и атрактивна международна туристическа дестинация за целогодишен туризъм и бизнес в рамките на 7 години. Проекта по извършен икономически и SWOT анализ има пряк дивидент от реализация в БВП (Брутният Вътрешен Продукт) на България до 2025 година сумарно от 3,57 милиарда евро, сумарни приходи в данъци за държавата и за Община Варна от 0,40 милиарда евро и потенциал в откриване от над 58000 нови работни места за град Варна.
Към момента нямаме Вашето становище. Проекта е подкрепен от Областният управител на Варна г-н Стоян Пасев, гл.архитект Виктор Бузев, проф. д.в.н. Боян Медникаров и експерти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, проф. д.т.н. Николай Ников и експерти от Технически Университет – Варна, експерти на ВСУ „Черноризец Храбър” както и външни експерти.
Искаме Вашата подкрепа в качеството Ви на кмет на град Варна с цел съвместно кандидатстване в предстоящи Оперативни Програми на Европа за изготвяне на предпроектна техническа документация след обществена дискусия, изработка на Дю Дилиджънс на проекта и съгласуване на посещение на потенциални инвеститори, заявили инвеститорски интерес и организиране на инвестиционен форум.“

гр.Варна Председател НПО „Бъдеще за Варна” :……………………
16.11.16 г.                                                                   /Инж. ДОЙЧИН НИКОВ/

НПО „Бъдеще за Варна”, Анализ -04/ноември 2016 = Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна? Гласували: • За, 27 гласа /17 – Експерта; 6 – Инвеститора, СИР, МРРБ и Областна администрация!/; • Въздържали се?, 5 гласа / ДП”ПИ”, МТ и Кмет Варна?/; • Против? Правителство на България?

НПО „Бъдеще за Варна”, Анализ -04/ноември 2016 = Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна?
Гласували:
• За: 27 гласа /17 – Експерта;  6 – Инвеститора, СИР, МРРБ и Областна администрация/;
• Въздържали се: 5 гласа / ДП”ПИ”, МТ и кмет Варна?/;
• Против? Правителство на България?

ДП”ПИ” – Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура
МТ – Министерство на транспорта
СИР – Регионалния съвет за развитие (РСР) в Североизточен район (СИР)
МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството

o    Ежегодно повече от 55 милиона TEU се обработват от пристанища в Европа
o    70% от контейнерите товари влизащи в Европа идват от Далечния Изток
o    5,5 млн. TEU са предназначени за Централна и Източна Европа, но отиват към пристанища в Северозападна Европа
o    Покупателна способност (PPP) на страните от Централна и Източна Европа /CEE/ е 12% от общия БВП на Европа
o    Покупателна способност (PPP) в CEE расте, докато PPP в Западна Европа нараства незначително
o    Натискът върху околната среда ще увеличи разходите на сухопътния транспорт в Европа което ще стимулира развитието на морският транспорт
o    Общия оборот на товарите от Китай към Европа надхвърля 321 млрд. долара всяка година и се покачва постоянно
o    Основният флот контейнеровози, които обслужват днес коридора Азия-Европа-Черно море са от типа Panamax и post-Panamax контейнеровози.

o    В момента единственото европейско пристанище в Черно море, което обслужва основният морски поток от контейнерни единици от Азия към Европа, е пристанище Констанца. То разполага с четири контейнерни терминала, които предлагат най-модерните съоръжения и експлоатационни условия за контейнеровозите. През 2003 г. на територията на пристанище  Констанца започва да функционира най-големият контейнерен терминал в Черно море. Дълбочината на газене е 14.5 метра, което позволява обработването на кораби и от тип Panamax и Post – Panamax. В момента в Констанца се строят 5-ти и 6-ти контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEN.

o    В същото време в Турция се готви нов мегапроект за дублиращ канал на Босфора през 2023 г., където ще могат да преминават в Черно море и  суперконтейнеровози от последна генерация. Допълнително в Панама трескаво върви строителството на нов канал, който ще даде възможност за преминаване на Super-Post Panamax контейнеровози и последен клас суперкораби с широчина до 55 метра.  През 2014 г. в пристанище Анаклия – Грузия, стартира проект за изграждане на контейнерен терминал за обработка Panamax и Post-Panamax контейнеровози.

o    Към момента в пристанище Варна – няма съвременен контейнерен терминал с газене до 14.5 метра, които да позволява обработването на контейнеровози кораби от тип:
–        Panamax (3 генерация с газене над 11.00 до 12 метра, TEU 3,000-4,500);
–        Post -Panamax (4 генерация с газене над 11.00 до 13.00 метра, TEU 4,000-5,000);
–        Post -Panamax Plus (5 генерация с газене между 13.00 до 14.00 метра, TEU 5,000-8,000);
–        или New-Panamax (6 генерация с газене от 15.50 метра, TEU 11,000-14,500).
o    Липсват и специализирани контейнерни кранове за обслужване на такъв клас кораби.

vs

 

Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна?
Гласували:
• За: 27 гласа /17 – Експерта;  6 – Инвеститора, СИР – Регионалния съвет за развитие (РСР) в Североизточен район (СИР),  МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Областна администрация Варна/:

 

Публични факти и експертни мнения – потвърждаващи невъзможността в обработка на бълкери ( Bulk carrier ) т.н. зърновози над 60000 тона в порт Варна :

  • 2012 г. – Pan. BG 2012
    „В Пристанище Варна-изток пристигна 75 600-тонен индийски бълкер (Bulk carrier) MAHA ROOS (IMO: 9231004). Това е най-големият кораб, посетил порта през този сезон. Той ще приеме на борда си 25 000 тона български ечемик и ще отплава за донатоварване в друго пристанище.”
  • 2013 г. – Морски вестник 
    Пристанище Варна-изток: ГРЪЦКИ БЪЛКЕР ОТПЛАВА ЗА ДОНАТОВАРВАНЕ В БУРГАС „Построеният през 2005 г. в Япония кораб, собственост на гръцката компания Marine Trust – Athens, пое курс към Пристанище Бургас, където ще бъде донатоварен. APAGEON е с дедуейт 52 483 тона (дължина 189,9 метра, широчина 32,3 метра) и е нормално да отплава към по-дълбоководно пристанище, ако заявката му за натоварване е за максималния му капацитет. И е добре, че това е българското пристанище Бургас, а не румънското пристанище Констанца, както нерядко се случва. Не е нормално обаче през 2013 г. Варна да няма дълбоководен зърнен терминал с модерна претоварна пристанищна техника.”

 

Експерти, медии, общественици и държавни институции – подкрепящи и потвърждаващи нуждата от изграждането на дълбоководен терминал в порт Варна:

  • 2007 г. – Румен Несторов, зам.председател на Българската морска камара (БМК)  „България губи състезанието Общо 1 037 077 контейнерни единици (TEU) са били обработени в пристанище Констанца през 2006 г., докато през двата терминала на пристанище Варна са минали едва 100 хил. TEU. Държавата няма достатъчно средства да инвестира в оборудването и модернизирането на големите морски пристанища. А това е единственият начин България да успее да пренасочи част от превозите към Бургас и Варна. Според Несторов в момента нямаме никакъв шанс за реална конкуренция на дейностите в пристанище Констанца. Единствената реална възможност в момента е Варна и Бургас да поемат част от свръхпотока от товари, с който румънците не могат да се справят. От 2004 г. насам транспортното министерство се опитва да отдаде на концесия част от пристанищната дейност в двата най-големи порта – Варна и Бургас“
  • 2009 г. – Данаил Папазов – изп. директор Пристанище Варна
    „Пристанище „Варна“ закъснява с изграждането на дълбоководен терминал – „Пристанище „Варна“ закъснява с изграждането на дълбоководен контейнерен терминал преди Аспаруховия мост. Това заяви директорът на пристанището Данаил Папазов, който участва в среща на областния управител Данчо Симеонов с депутати и представители на морския бизнес по проблемите в бранша“
  • 2010 г. – Данаил Папазов – изп. директор Пристанище Варна
    „Ние се надяваме това да стане най-скоро, да се реализира една дългогодишна мечта на много деятели на пристанищното дело във Варна. Така ще бъде дадена една голяма възможност на нашето пристанище да обработва голямотонажни кораби, които в момента избягват и Варна-изток, и Варна-запад по обясними причини – просто те могат да влязат при нас. На времето, когато е строен Аспаруховият мост, той е бил проектиран с тогавашните мащаби на контейнерните превози на море. Предвиждало се е, че най-големият кораб, който може да премине под моста, ще пренася не повече от две до три хиляди стандартизирани контейнери (TEU). Но в момента в басейна на Черно море се обработват кораби тип „майка” (mother vessel) с по 4500 – 5000 TEU. Това ни изважда от пазара на контейнерните хъбове в региона и ни прави едно малко фидерно пристанище. Поради тази причина много отдавна сме сезирали отговорните фактори в българските правителства и сме предложили да разположим този терминал преди Аспаруховия мост.“
  • 2010 г. – Свилен Крайчев – заместник- генерален секретар на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), Делят пристанище “Варна – Изток” на две, 2010
    „Кораб с размери дължина 300 метра и широчина 40 метра, който без проблеми влиза в пристанището в Констанца, но е абсолютно невъзможно да бъде обслужен в Езерото.“

  • февруари 2013 г – Радан Кънев – председател на ДСБ / ПК Реформаторския Блок/, Фалшиви приоритети и реална безработица
    „Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. (Без коментар) Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица – работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би – в Гданск… Но не във Варна. „

  • 2013 г. – Доц. Д-р Божидар Чапаровбивш изп.директор Пристанище Варна ЕАД, gradat.bg
    За да можем обаче обработваме контейнеровози от ново поколение и големи зърновози, на нас са ни необходими специализирани дълбоководни терминали. В момента за съжаление в района на Варна, такива кораби не могат да бъдат обработени. На първо място ни трябва дълбоководен контейнерен терминал и модерен зърнен пристанищен термина .”

  • 2013 г. – Радан Кънев – Председател на ДСБ, “3 стъпки за Пристанище Варна”.
    Бъдещето са модерни контейнерни терминали и зона за промишлена преработка. Ние държим на нашия проект, който е залегнал и е в общия градоустройствен план, който е пренасяне на пристанището в западната зона, на запад от Аспаруховия мост, с модерни контейнерни терминали, модернизация на ЖП връзката с Русе, за да може варненското пристанище да бъде врата към Изтока, през него да влизат стоки за цяла Европа, включително и за Западна, а не просто пункт за износ на сурови материални .”

  • 2013 г. – Инж. Красимир Маринов завършил Одеския институт за инженери за морския флот, специалност „Хидротехническо строителство на водни пътища и пристанища“, проектант и управител на „Проект Трой“ – Тенденциите са към увеличаване на големината и газенето на корабите. gradat.bg
    Силвия ЦЕНОВА: Какво е състоянието на българските пристанища и отговарят ли те на съвременните изисквания? Инж. Красимир Маринов – „По отношение на дълбочините на кейовете старите пристанища вече са изчерпали своите възможности да приемат по-големите съвременни кораби. В Бургас този въпрос беше решен с новия терминал, но за Варна проблемът остава и се усложнява от височината на Аспаруховия мост, която се явява още едно ограничително условие за навлизане на големи кораби в езерата. Мисля, че трябва да продължат усилията за намиране на подходящо място и направа на дълбоководен терминал и във Варна.”
  • 2015 г. – Mediapool.bg 2015г. Тих рестарт на интермодален терминал във Варна за над 100 млн.лв.
    „Икономически кръгове, които имат интерес от реализирането на алтернативни и икономически неефективни проекти за Варна, са „жестоки спирачки“ за реализирането на достатъчно изявената политическа воля и общо разбиране на отделните политически фракции за решаването на проблемите на града”
  • Април 2015 г. Експертен екип Мрежа Е-Демокрация България
    Представени официално пред кмета на град Варна – г-н Иван Портних: – експертен анализ: икономически и инфраструктурен, срок на строителство, плюсове и минуси от реализация на всички възможни технически варианти за строителство на нови мостове (различен тип) във Варненско езеро, Инвестиция за строителство на нов мост от тип Аспарухов: от 800 -1200 милиона евро. Срок на реализация = 2+6 години”
  • 2015 г. – кап. Богдан Богданов – Председател на Българската Морската камара, Проф. Анелия Клисарова и членовете на Българската морска камара обсъдиха проекта за новото пристанище. barometar.net
    „Варна има прекрасни възможности за развитие, но съвсем умишлено се създават пречки. Да вземем един от най-дискутираните провалени проекти – този за пристанището. Не зная защо управниците ни не могат да проумеят, че това пристанище не е само варненско, то е българско, а ние по никакъв начин не сме конкурентно способни. Градът ни и държавата ни имат нужда от експерти и професионалисти, които да решават проблемите ни, а не от партийни кадри, които съсипват икономиката”, каза председателят на Камарата кап. Богдан Богданов.
  • 2016 г. – Пристанище под прицел – Maritime.bg 2016г.
    „Докато НАТО-вски емисари наобиколиха българските пристанища в подготовка на логистичните вериги – забележете, при война с Русия, американската Conti Group продължава проекта си за ново дълбоководно пристанище в Грузия за 2,5 млрд. долара.“

 

Заявен интерес от чужди инвеститори 2012-2015 година:

„Китайски инвеститори проявяват интерес към Пристанище „Варна” и може да участват в концесия на порта, това съобщи посланикът на Китайската Народна Република Н.Пр. Гуо Йеджоу, който се срещна с кмета на Варна Кирил Йорданов. Йеджоу уточни, че темата за пристанището винаги присъства по време на срещите между български и китайски държавни ръководители.“

„Немският дипломат и отбеляза голямото икономическо значение на варненското пристанище, както и факта, че пристанището на Хамбург е сериозен генератор за развитието на града. „Германските инвеститори проявяват интерес към варненското пристанище”, потвърди пред журналисти Матиас Хьопфнер”

„Предвижда се строителството на модерни пристанища, авто- и жп магистрали . ..Това стана известно на среща между членовете на Българо-руската търговско-промишлена палата, премиера Пламен Орешарски и министрите на транспорта и икономиката Данаил Папазов и Драгомир Стойнев. …. За тези територии ЕС не ни отпуска почти никакви средства.

„Представителите на китайската страна заявиха сериозен интерес за активното включване на варненското пристанище в обработката на товари по транспортния коридор. Делегация от Китай посети „Пристанище Варна“. На двустранната среща присъстваха представители и на най-голямата строителна компания в Китай – China Communications Construction Co. Ltd. (CCC).“

„Китай инвестиция: Унгария -3 милиарда $ за високоскоростен влак. Румъния – 6.5 милиарда $ – два нови канадски реактора. И Гърция – 250 милиона $ за разширение на порт Пирея. В същото време България упорито отказва създаването на механизми за улеснение на китайските инвестиции, като затруднява сериозно проектите на частни и държавни китайски инвеститори у нас.”

„През последните години нашата страна има голямо икономическо развитие, за нас е от особено значение да намерим и работим със сигурни партньори. У нас има много чуждестранни инвестиции, Виетнам от своя страна също инвестира в чужбина. Проявяваме интерес към инвестиции в пристанищното дело в Република България“, коментира контраадмирал Нгуен Данг Нгхием.”

 

Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна?
Гласували:
• Въздържали се?: 5 гласа / ДП”ПИ” – Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, МТ – Министерство на транспорта и кмет на град Варна?:

  • март 2012 г. – Депутати от ПП ГЕРБ
    „Правителството на ПП ГЕРБ не желае да изгражда нов терминал, който не е обезпечен за контейнерни товари. Още повече, че финансовата икономическа обосновка, направена от работната група, показва несъстоятелността за усвояване на този заем в настоящия момент. Правителството не се отказва от изграждането на контейнерните терминали в Бургас и Варна. Точно обратното. Те са включени за усвояване на средства от ОП „Транспорт” за програмния период 2014 – 2020 г. Вместо да изплащаме стотици милиони за нов заем за изграждането им ние ще привлечем безвъзмездно европейски средства в рамките на 180 млн. евро.“
  • сеп. 2012 – Чакат съдебен иск от Япония заради отказания заем за порта, pan.bg
    Борислав Гуцанов, лидер на БСП – Варна Това е безумие, което съсипва Варна
    Окончателният отказ от японския заем е поредното безумно решение на правителството на ГЕРБ. Управляващите така и не разбраха, че от това зависи бъдещето на града ни. Този проект щеше да осигури привличането на нови товари и модерното развитие на логистиката, а с това и разкриването на нови работни места. Контейнерният терминал щеше да осигури на България стотици милиони приходи, респективно и средства за общината, и да осигури сигурност на много варненски семейства. Заедно с неговото изграждане щеше да стане и обособяването на новата атракционна зона на пристанище Варна-изток.
    Нямам представа за мотивите за окончателния отказ от японския заем. Не изключвам обаче той да е продиктуван от идеята за отдаването на концесия и на пристанище Варна-изток, и на пристанище Варна-запад, което пък е друго пълно безумие. То ще се отрази пагубно на порта, а оттам и на града ни за следващите 30–35 години, които са срокът на подобен договор. Силно се надявам, че решението не е плод на нечисти интереси за концесионирането на пристанището, за което според слуховете се обещават и вече се раздават големи комисиони. За съжаление след управлението на ГЕРБ няма да остане камък върху камък и ще трябват поне двама мандата, за да се съгради разрушеното отново и да започне да се надгражда.
    Иван Портних, областен председател на ГЕРБ –  Решението си има финансова обосновка
    Доста лаконичен в коментара си беше лидерът на ГЕРБ – Варна, Иван Портних. Вероятно зает около вчерашната визита на лидера си Цветан Цветанов във Варна, той дълго не вдигаше мобилния си телефон. В крайна сметка все пак успя да каже: “Най-вероятно това решение си има своята финансова обосновка. Поради икономическата ситуация в момента и рестрикциите тези пари сега не могат да бъдат вложени “. Като причина за отказа във Варна да влязат средства от японската банка за инфраструктура той видя и в „невъзможността в момента да се реализират тези проекти“
  • 2012 г. – Министерство на транспорта – експерт
    Експерт с препоръка за събаряне на Аспаруховия мост: „Аспаруховият мост е под управлението на община Варна, за да търси инвестиции по евро програми, тя ще трябва да поеме и собствеността върху съоръжението“. 

  • 2013 г. – Иван Портних – кмет на гр.Варна, news.bg
    „Изграждането на дълбоководен терминал на мястото на старшинското училище на Пясъка ще ни позволи на мястото на Варна Изток да бъде изграден пасажерски терминал, като това ще включва и необходимото за посрещане на големи пасажери удълбочаване на кейовете места” 2013 г.  

  • 2014 г. – Румен Арабаджиев – Директор на клон-териториално поделение Варна – ДП „ПИ”, maritime.bg
    „Трябва да бъдат възстановени проектните параметри на двата плавателни канала 1 и 2 от 12,5 м дълбочина и на Варна-запад – 11,5 м. При 12,5 м дълбочина на канал 1, като се спазва разпореждането на капитана на пристанището за 3 фута (около 90 см) под проектните параметри, значи ще влизат кораби с газене до 11,6 м. В пристанище Варна-запад проектните параметри на кейовите стени са 11,5 м, там капитанът на пристанището изисква безопасност един фут под кила, което означава, че могат да влизат кораби с газене до 11,2 м.”

  • Юни 2016 г. Капитал –Новото пристанище на Варна. Морският град прави пореден опит да възроди проекта за нов интермодален терминал.
    Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект.

    „В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала – бел. ред.)“, признава и Ангел Забуртов.
    Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. – правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам“, допълва изпълнителният директор на „Пристанищна инфраструктура“.



 

Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна?
Гласували:
• Против? Правителство на България?

  • Юни 2016 г. Капитал –Новото пристанище на Варна. Морският град прави пореден опит да възроди проекта за нов интермодален терминал.
    „В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала – бел. ред.)“, признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. – правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам“, допълва изпълнителният директор на „Пристанищна инфраструктура“.
  • октоври 2016 г. – Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура”: Новият генерален план може да стимулира изграждането на интермодалния терминал, chernomore.bg 
    „- Стефан Денков: Какви основни параметри се залагат в него?
    – Ангел Забуртов: С новия генерален план на пристанище Варна трябва да се очертаят рамките за извършване и развитие на пристанищните дейности, които да съответстват на концепцията за развитие на българските пристанища за обществен транспорт с национално значение. За целта ще се вземат предвид както очакваните товаропотоци, така и производствените програми на предоставените на концесия пристанищни терминали.
    В генералния план ще се отразят и измененията в резултат на настъпилите промени в устройствените условия съобразно ОУП на град Варна. Те са свързани с проекта за интермодален терминал на територията на пристанище Варна-изток и с други актуални разработки. А също и с измененията на устройството на територията и произтичащите от тези промени нови концептуални решения за пристанищната територия и акватория.“

 

ТОП 50 Пристанища /free зони/ в цял свят, съгласно 50 критерия*, Къде е България?

Товарният поток за една година Азия –Европа: 312 милиарда $, Къде е България?

Отворено писмо към МТ, ДП”ПИ” и управляващи:

Мислещите морски специалисти, национални морски издания и експерти от МРРБ /{1}- {12} приложен списък/ в България,  ще са много благодарни да научат дали в новият генерален план на пристанище Варна ще се заложат и дали ще решат окончателно възлови проблеми за развитието на порт Варна по мнението на експерти,  а именно:

  • Неоспорим факт е, че последните тридесет години години в Европа се концесионират основно дълбоководни контейнерни терминали (с газене над 14 метра) и основно интереса към концесия е на компании порт-оператори от Азия и Катар. Примерно  компания Dubai Port Wordl с концесии 2003 година в  Румъния на терминал „Constanta South Container Terminal (CSCT)”,  Франция – терминал „Fos” взет на концесия преди 35 години,   „Mediterranean Spanish port” в Tarragona през 2008 и  терминал порт „Le Havre”  в Германия „Germersheim“, 2015 година в Холандия терминал „Rotterdam World Gateway (RWG)“ плюс други дълбоководни терминали в Англия и Белгия.  Концесия на контейнерен терминали в порт Пирея от китайския гигант Cosco.

Въпрос към ДП”ПИ” и МТ: Отчитайки  неоспоримият интерес към дълбоководни терминали (с газене над 14 метра), бихме искали да научим  дали се планува въобще изграждането на дълбоководен терминал в  новият генерален план на пристанище Варна?

  • Отчитайки наличието на готов проект за комбиниран терминал на Белослав за зърнени и контейнерни товари още от 2012 година (изцяло частен проект на г-н Батков) и липсата до момента на заявени интереси от частни инвеститори за изграждане на такъв терминал във вътрешно езеро (Варненско езеро) .

Въпрос към ДП”ПИ” и МТ: Каква е вероятността паралелен порт в подобие на проекта в Белослав, но разположен в местност Максуда да заинтересува успешно в бъдеще типа концесионери интересуващи се от дълбоководни терминали посочен в точка 1 или на частни инвеститори, които задължително търсят ROI (възвращаемост на инвестицията) от миниум 10%?

Бихме искали да научим и допълнително какъв е ROI (възвращаемостта на инвестицията) на проекта Интермодален Терминал Варна или тоест колко този инвестиционен проект ще бъде атрактивен за частни инвеститори от чужбина за ивестиране?

  • В момента достъпа на кораби в плавателен канал 1 с газене над 9,5 метра е невъзможен, в бъдеще при реализация на проект Интермодален Терминал Варна е планирано удълбочаване на канал 1 до 12 метра.

Въпрос към ДП”ПИ” и МТ: Съгласно международните морски стандарти бихме искали ДП”ПИ” да класифицира какъв ще бъде новият Интермодален Терминал Варна – дълбоководен  или недълбоководен терминал и какви кораби ще обслужва в тонаж и газене?

Допълнително  как ще се реши проблема в новият генерален план с достъпа на бълкери (Bulk carrier) от 60 000 тона към ИТМ-Варна или Пристанище Варна –Изток, отчитайки, че в  момента тези бълкери се дотоварват с българско зърно в порт Констанца и порт Бургас?

  • Водещи експерти като г-н Данаил Папазов – бивш изп.директор Пристанище Варна ЕАД,  Доц. Д-р Божидар Чапаров – бивш изп.директор Пристанище Варна ЕАД и други са констатирали проблем с достъпа дълбоководните кораби във Варненското езеро, затова  още през 2014 година  от  Министерство на регионалното развитие и благоустройството в “ Регионален план за развитие на Северноизточен район за периода 2014 – 2020″ е заложено разработка на идеен проект „Предприемане на действия за преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове“ наложени от Аспарухов мост. {10}, {11}

Въпрос към ДП”ПИ” и МТ: Предвижда ли се в новият генерален план на пристанище Варна да се предприемат действия и какви конкретно във възможност в достъпа на Панамакс и бълкери (Bulk carrier) отчитайки мненията на водещи експерти  към ИМТ-Варна и във Варненското езеро поради ограничения в Airdraft  на Аспарухов мост?

 

{1} PAN.bg 24 юли 2012
„В Пристанище Варна-изток пристигна 75 600-тонен индийски бълкер (Bulk carrier) MAHA ROOS (IMO: 9231004). Това е най-големият кораб, посетил порта през този сезон. Той ще приеме на борда си 25 000 тона български ечемик и ще отплава за донатоварване в друго пристанище.“

{2} Христо Миленков, бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
Българското зърно тръгва от Констанца – Fermera.bg, Христо Миленков, бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата -“Ние нямаме пристанище, което да натовари един голям кораб, защото големи кораби не могат да стигнат до него. В наше пристанище не може да влезе „Панамакс“, който е с вместимост 60 000 тона. Образно казано, търговията със зърно още върви с гемии. „

{3} Морски вестник – ноември 2013 година
Пристанище Варна-изток: ГРЪЦКИ БЪЛКЕР ОТПЛАВА ЗА ДОНАТОВАРВАНЕ В БУРГАС „Построеният през 2005 г. в Япония кораб, собственост на гръцката компания Marine Trust – Athens, пое курс към Пристанище Бургас, където ще бъде донатоварен. APAGEON е с дедуейт 52 483 тона (дължина 189,9 метра, широчина 32,3 метра) и е нормално да отплава към по-дълбоководно пристанище, ако заявката му за натоварване е за максималния му капацитет. И е добре, че това е българското пристанище Бургас, а не румънското пристанище Констанца, както нерядко се случва. Не е нормално обаче през 2013 г. Варна да няма дълбоководен зърнен терминал с модерна претоварна пристанищна техника.”

{4} Директорът на пристанище „Варна“ 2009 – Данаил Папазов
Пристанище „Варна“ закъснява с изграждането на дълбоководен терминал – „Пристанище „Варна“ закъснява с изграждането на дълбоководен контейнерен терминал преди Аспаруховия мост. Това заяви директорът на пристанището Данаил Папазов, който участва в среща на областния управител Данчо Симеонов с депутати и представители на морския бизнес по проблемите в бранша“

{5} Изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД Данаил Папазов
Г-н Папазов, кога ще бъде изграден дълбоководният контейнерен терминал на Пристанище Варна-изток и каква е нуждата от него?
„Ние се надяваме това да стане най-скоро, да се реализира една дългогодишна мечта на много деятели на пристанищното дело във Варна. Така ще бъде дадена една голяма възможност на нашето пристанище да обработва голямотонажни кораби, които в момента избягват и Варна-изток, и Варна-запад по обясними причини – просто те могат да влязат при нас. На времето, когато е строен Аспаруховият мост, той е бил проектиран с тогавашните мащаби на контейнерните превози на море. Предвиждало се е, че най-големият кораб, който може да премине под моста, ще пренася не повече от две до три хиляди стандартизирани контейнери (TEU). Но в момента в басейна на Черно море се обработват кораби тип „майка” (mother vessel) с по 4500 – 5000 TEU. Това ни изважда от пазара на контейнерните хъбове в региона и ни прави едно малко фидерно пристанище. Поради тази причина много отдавна сме сезирали отговорните фактори в българските правителства и сме предложили да разположим този терминал преди Аспаруховия мост.“ 

{6} Пристанище под прицел – Maritime.bg – 17.06.2016
Пристанище под прицел „Докато НАТО-вски емисари наобиколиха българските пристанища в подготовка на логистичните вериги – забележете, при война с Русия, американската Conti Group продължава проекта си за ново дълбоководно пристанище в Грузия за 2,5 млрд. долара.“

{7} кап. Жорж Дерелиев, Изпълнителен Директор на БМФ Порт Бургас ЕАД
“Възможността за товарене на кораби Панамакс намалява транспортните разходи на зърноизносителите“

{8} Румен Несторов, зам.-председател на Българската морска камара (БМК)
„България губи състезанието Общо 1 037 077 контейнерни единици (TEU) са били обработени в пристанище Констанца през 2006 г., докато през двата терминала на пристанище Варна са минали едва 100 хил. TEU. Държавата няма достатъчно средства да инвестира в оборудването и модернизирането на големите морски пристанища. А това е единственият начин България да успее да пренасочи част от превозите към Бургас и Варна. Според Несторов в момента нямаме никакъв шанс за реална конкуренция на дейностите в пристанище Констанца. Единствената реална възможност в момента е Варна и Бургас да поемат част от свръхпотока от товари, с който румънците не могат да се справят. От 2004 г. насам транспортното министерство се опитва да отдаде на концесия част от пристанищната дейност в двата най-големи порта – Варна и Бургас“

{9} Доц. д-р Божидар Чапаров – бивш изпълнителен директор на „Пристанище Варна” ЕАД
„Пристанище Варна се нуждае от специализирани дълбоководни терминали“ – Доц. д-р Божидар Чапаров е роден през 1970 г. в гр. Бургас. През 1994 г. се дипломира с отличие като магистър в Икономически университет – Варна. През 2008 г. защитава докторска дисертация и става доктор в научно направление „Икономика и управление (строителство)”. Заема редица ръководни постове в частни компании и публичната администрация. От декември 2009 г. е зам. изпълнителен директор на „Пристанище Варна” ЕАД. От 30.05.2013 г е изпълнителен директор на дружеството. Доцент е в Икономически университет – Варна. Основните дисциплини по които преподава са свързани с инвестиции и строителство.

{10} Министерство на регионалното развитие и благоустройството “ Регионален план за развитие на Северноизточен район за периода 2014 – 2020″
Министерство на регионалното развитие и благоустройството “ Регионален план за развитие на Северноизточен район за периода 2014 – 2020″
Разработка на идеен проект „Предприемане на действия за преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове“, Средства от ЕС, ПЧП.

{11} Експерти – Генчо Георгиев , Иван Якимов
АСПАРУХОВ МОСТ – КЛЮЧОВ ФАКТОР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА
ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА ВАРНА ЗАПАД 3
Генчо Георгиев2 , Иван Якимов3

{12} Експерти, Антон Костадинов*, Доброслав Моллов*
Конкурентоспособност на зърнопроизводителите в България, Антон Костадинов*, Доброслав Моллов*- „Технологичните загуби са причина и пристанище Варна да губи оборот от Сърбия, Унгария и Словакия. Основното изискване за включване на българско пристанище в спецификацията на товарните пристанища на BSW е да има възможност да се приемат плавателни съдове не по-малки от клас „Панамакс” (вж. таблица 2), наличие на зърнен терминал и подходяща пристанищна инфраструктура. Но за това е необходим нов дълбоководен терминал. Този тип плавателни съдове са с газене до 14 метра, като до момента пристанище Варна приема съдове с газене до 11 метра“ 

Товарният поток за една година Азия –Европа: 312 милиарда $, Къде е България?

ТОП 50 Пристанища /free зони/ в цял свят, съгласно 50 критерия*, Къде е България?

vs
Подкрепям Пристанище Варна на бъдещето с дълбоководни терминали към  2018-2020 година! Подкрепям Пристанище Варна – без дълбоководни терминали към 2016 година или в бъдеще?
Подкрепете едно развитие с бъдеще и в промяна на статуквото му днес при липса на дълбоководни терминали!
Подкрепям модернизацията на Пристанище Варна в пристанище от международен ранг в подобие на Констанца:
– нови дълбоководни товарни и пасажерски круизни терминали с газене от 14 метра;
– нови разкрити работни места;
– нови инвестиции, възможности от икономическа обосновка за реализация на нови инфраструктурни проекти по „твърди мерки” и в реална заинтересованост от инвеститори от реализация им;
– икономическо развитие на град Варна и на цялата Варненска област;
– нови възможности в обработка на товари на кораби с газене 14 метра по пътя на коприната Азия-Европа;
– нови логистични зони за обработка на огромни транзитни товари между Азия и Централна Европа;
– директно участие в товарен оборот Азия-Европа от 315 милиарда $ за година при реализация на дълбоководен терминал с газене над 14 метра.
{Напишете коментар ако подкрепяте развитие на Пристанище Варна като международно товарно и пасажерско пристанище в Черно море с дълбоководни терминали в подобие на пристанище Констанца }!
Подкрепете едно пристанище без дълбоководни терминали, с куп проблеми наследени от миналото, инфраструктура не отговаряща на европейските норми и с неясно очертано бъдеще в съществуване?
Подкрепям запазване на статуквото му като порт, при наличен общински ОУП и държавна морска стратегия в развитие като малко фидерно пристанище в Черно море без дълбоководни терминали, но с налични пасажерски круизни и рибарски пристани:
– изоставащо с години от порт Бургас и от порт Констанца;
– без развитие в международен конкурентен товарен порт;
– без нови работни места;
– без достъп в обслужване нови директни товари от Азия-Европа;
– без транзитни товари в обслужване към централна Европа и без нови логистични зони;
– в лишаване на региона на Варна от външни инвестиции чрез липса икономическа ефективност в реализация на нови инфраструктурно проекти по „твърди мерки”;
– без участие порта в товарен оборот между Азия и Европа от 315 милиарда $ за година.
{Напишете коментар ако подкрепяте развитие на Пристанище Варна като едно малко фидерно пристанище на Черно море без дълбоководни терминали, но в наличие на пасажерски круизни и рибарски пристани}?

На 28 октомври 2016 година във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” беше извършена презентация на проекти от Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна”

На  28 октомври 2016 година във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” беше извършена презентация на проекти от  Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза  „Бъдеще за Варна”.

На 28 октомври 2016 година във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” беше извършена презентация на проекти от Национално сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна”:

1) Мега Проект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI = над 15,7% – Авторска концепция за трансформиране на гр. Варна и област в съвременен международен мегаполис, безмитна европейска търговска мега-зона и атрактивна международна туристическа дестинация за целогодишен туризъм и бизнес в рамките на 7 години;
2) „Европейски Експо Център Варна – Фериботен комплекс & Логистичен Хъб“ за внос и износ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI над 25% – проект за многофункционален и всеобхватен международен експо център от международен клас и разпределителен логистичен хъб в регион Варна.
3) Шлюзова камера & Контейнерен & Дълбоководен терминал за Panamax /post-Panamax клас съдове във Варна“ Проект №1 Panamax & №2 post-Panamax – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025″. Тези проектите на шлюзови съоръжения с дълбоководни терминали предлагат комплексно решение за справяне с непреодолимата засега преграда, която създава мостовото съоръжение – Аспарухов мост за влизане на 3-ти или по-голям клас контейнеровози във Варненското езеро;
4) „Varna Ocean Dome – Aквапарк с изкуствен плаж в град Варна или в комплексите на регион Варна“ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2020″ – с ROI над 17,3% – проекта „Varna Ocean Dome – аквапарк с изкуствен плаж”;

Присъстваха:
1) Проф. д.в.д. Боян Медникаров, Началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”;
2) Инж. Андрей Станев – ръководител на Тренажорен Център и Лаборатория към ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”;
3) Инж. Дойчин Ников – Председател на НПО ”Бъдеще за Варна”
4) Инж.Красимира Вангелова – Директор „Връзки с обществеността“ на НПО ”Бъдеще за Варна”
5) Инж. Борислав Ников – Член на УС на НПО ”Бъдеще за Варна”

След внимателно запознаване с всички проекти и представената информация, че Областна Администрация Варна вече е дала писмено заявена подкрепа към проектите на НПО ”Бъдеще за Варна” , Проф. д.в.д. Боян Медникаров заяви също подкрепа и съдействие в качеството му на Началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” по отношение на реализиране на регионален бизнес форум в град Варна, за потенциално участие на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” във форума и в инициативен комитет в подкрепа за реализация на презентираните проекти.

Г-н Андрей Станев изрази становище като ръководител на Тренажорен Център и Лаборатория към ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, че е извършвано вече подобно проиграване на симулатор и към момента поради ограничената височина на Аспаруховият мост е невъзможен технически достъпа на 3-ти и по-голям клас контейнеровози (Panamax), или бълкери ( Bulk carrier над 60.000 тона) за влизането и излизането им 100% натоварени от Варненското езеро. Представеният Проект „Шлюзова камера & Контейнерен & Дълбоководен терминал за Panamax /post-Panamax клас съдове във Варна“ Проект №1 Panamax & №2 post-Panamax са напълно новаторско и иновационно техническо решение решаващо конкретните проблеми.

The National Nonprofit Association „Future for Varna“ received officially declared support from Regional Administration of Varna for five of its projects-strategic for Varna and the region.

After successfully performed  presentation by a team of experts and discussion at the Regional Administration of Varna before the Governor, the chief architect of Varna Municipality  Mr. Viktor Buzev, The National Nonprofit Association in public benefit „Future for Varna“ received officially declared support of the Regional Administration Varna and of Regional Governor Mr. Stoyan Pasev for five strategic projects for the city of Varna and the region of Varna:

  1. Mega Project „SUPER VARNA 2025with ROl over 15,7% – An original concept for transforming Varna and the region into modern international megapolis, European duty-free and commercial mega zone and attractive international tourist destination for year around tourism and business within 7 years, all this with the aim for creation of over 10000 new jobs in the region;
  2. European Expo Center Varna – Ferryboat complex and logistics hub“ for import and export. This as part of the mega project „SUPER VARNA 2025“ with ROI over 25% – a project for multifunctional and universal international expo center of highest international class combined with distribution logistics hub located in the region. The Expo center shall serve as gate to Europe with its numerous specialized large scale expositions of the light industry, tourism, machine building, construction industry and yacht exhibitions, pavilions for commercial presentation of goods, hotels and duty-free zone. The aim of the project is to revive the economy of the region and generate substantial income in the future for the local and the central budgets through creation of new jobs.
  3. Lock chamber with container terminal and deep sea terminal for the Panamax/post Panamax class of ships in Varna“ subdivided into Project No.l – Panamax and project No.2 – post Panamax – both as part of the „SUPER VARNA 2025“ project – The loch chamber and the associated equipment with the deep sea terminals shall offer complex solution to the unavoidable so far obstacle – the Asparuhov bridge. This in turn will allow entrance into the Varna lake of classes 3, 4 and higher container carriers, as well as their servicing in the port of Varna and later at the intermodal terminal in the Varna lake.The presented projects are finished solutions in technical and engineering aspect. They allow access and servicing of the said class ships (sea-lake) avoiding the limitations imposed by height of the constructions and the depth of the navigation routes through the channel and the lake of Varna, providing at the same time safe and uninterrupted route for the vehicle traffic. The realization of the project does not require up lifting of the Asparuhov bridge, digging tunnel under the channel or construction of a new bridge. The latter is an investment three times larger than the proposed one, while the offered technical solution is already well known in Europe and already multiply funded through the EU structure funds;
  4. Varna Ocean Dome – an aqua park with artificial beach in the city of Varna or somewhere in the nearby resorts“ – sub-project of „SUPER VARMA 2025“ with ROI over 17,3% – The project with cost of 45 million euro shall generate within 8 years after opening of the facility 10 000 to 12 000 tourists per day in the city and the area year around. Taking into account the short season of 5-6 months for offering beach recreation, the actual realization of the project is expected to generate indirectly over 9 000 new occupied beds in the city and the area – an unused so far resource beyond the traditional seasons’ limits which in turn shall generate extra jobs from the occupation of these beds for good 6-7 months, substantially improving the economy of the city and the region.

Information about the status of the project: http://super.e-democracy.bg/

National Nonprofit Association in public benefit „Future for Varna“, 02.08.2016 г.

(*) All funds invested for the realization of projects of the National Nonprofit Association in Public Benefit „Future for Varna“ are provided without state funding, grants, participation in regional grant schemes or through procurement awards!

НПО „Бъдеще за Варна” получи официално заявена подкрепа от Областна администрация Варна за пет свой авторски проекта – стратегически за град Варна и за област Варна.

След успешна проведена презентация от авторски екип и дискусия в Областна администрация Варна пред областният управител, екип експерти на областта и главният архитект на Община Варна г-н Виктор Бузев, Националното сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна“ получи официално заявена подкрепа от Областна администрация Варна и от областният управител г-н Стоян Пасев за пет стратегически проекта за град Варна и област Варна:

  1. Мега Проект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI = над 15,7% – Авторска концепция за трансформиране на гр. Варна и област в съвременен международен мегаполис, безмитна европейска търговска мега-зона и атрактивна международна туристическа дестинация за целогодишен туризъм и бизнес в рамките на 7 години с цел създаване в заетост от над 100000 нови работни места в региона;
  2. Европейски Експо Център Варна – Фериботен комплекс & Логистичен Хъб“ за внос и износ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025“ с ROI = над 25% – проект за многофункционален и всеобхватен международен експо център от международен клас и разпределителен логистичен хъб във регион Варна. Експо центъра ще е търговска врата към Европа със специализирани изложби, мащабни специализирани изложения, за лека промишленост и туризъм, машини изложения, изложения за строителна техника, яхтени изложения, търговски павилиони, хотелска част и безмитна зона. Проекта цели икономическо възраждане  на регион Варна и генерира в бъдеще на значителна доходност в регионалният, националният бюджет и в създаването на нови работни места.
  3. Шлюзова камера & Контейнерен & Дълбоководен терминал за Panamax /post-Panamax клас съдове във Варна“ Проект №1 Panamax & №2 post-Panamax – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2025″ – проектите в шлюзови съоръжения с дълбоководни терминали предлагат комплексно решение за справяне  с непреодолимата засега преграда, която създава мостовото съоръжение – Аспарухов мост за влизане на 3-ти, 4-ти или по-голям клас   контейнеровози във Варненското езеро, или за обработката им в пристанище Варна и в Интермодалният терминал – Варна във Варненското езеро в бъдеще. Представените проекти в обем са готови инженерно-технически решения – позволяващи достъпа и обработка на въпросните кораби (море-езеро) чрез преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове създавани от Аспарухов мост и решение на сухоземният трафик през канала. Реализацията на проектите не изисква вдигане на Аспарухов мост, строителството на тунел под канала или строителството на нов мост, по-висок във Варненското езеро в три пъти по-голяма в размер инвестиция и инженерните решения от години са реализирани на много места в Европа чрез изцяло финансиране по EC структурни фондове;
  4. Varna Ocean Dome – Aквапарк с изкуствен плаж в град Варна или в комплексите на регион Варна“ – Подпроект „СУПЕР ВАРНА 2020″ – с ROI = над 17,3% – проекта „Varna Ocean Dome – аквапарк с изкуствен плаж” в инвестиция от 45 милиона евро, ще генерира до 8 години при стартиране – 10.000-12.000 туристи на ден в град Варна и региона – целогодишно. Отчитайки сезонността от само 5-6 месеца възможности за плаж и слънце в региона, реалната реализацията на проекта, косвено ще запълни над 9.000 спални места – технически не използвана леглова база извън сезона във гр. Варна и комплексите, и ще генерира тяхната допълнителна заетост от 6-7 календарни месеца което значително ще подобри икономическият климат в град Варна и региона;

Информация за статус на проекта: http://superbg.e-democracy.bg/

Националното сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Бъдеще за Варна, 02.08.2016 г.

(*) Всички инвестирани средства по реализирани авторски проекти на НПО „Бъдеще за Варна“ са осигурени без държавно финансиране, без субсидии, без участия по регионални грантови схеми или възлагания чрез обществени поръчки!

Стартира нов проект «е-Общини» на НПО „БВ“ – Електронни Общини ключов агент на мрежовото общество и интегрирани портали на електронното правителство (е-правителство) в България.

Стартира нов проект «е-Общини» на НПО „БВ“ – Електронни Общини ключов агент на мрежовото общество  и интегрирани портали на електронното правителство (е-правителство) в България.

В повечето случаи липсва разбирането, че електронно правителство или електронна община не означава просто да се направи сайт на дадена общината или да се отвори гише в нея. Е-Община (еОбщина) не означава и група сайтове просто предлагащи документация и информация. Порталите също не могат да са е-Община (електрони общини).

Едва ли може да се постави под съмнение фактът, че развитието на информационно мрежово общество влияе и върху ролята, и върху организационната структура, и върху дейността на общините у нас. Тези организации са провокирани, но и зависими от непрекъснатото усъвършенстване на информационните технологиите. Досегашният опит очертава две взаимно свързани тенденции в техните практики: (а) развитието на технологиите е предпоставка за изграждане на нов модел община – електронна община (е-Община), която да е ключов агент на мрежовото общество; (б) в същото време новите средства за комуникация, за достъп до информационни ресурси и услуги са възможност традиционните модели за общини да се трансформират и да се превърнат в портали към електронното правителство (е-правителство) [2].

Като част от обществената система, общините не могат да останат извън тенденциите за технологично обновление. Нещо повече, те вече се възприемат от хората като своеобразен център, предоставящ информация и услуги без ограничения за място и време, без ограничения за тип и носител, с възможен избор на източник.
Не са малко гражданите, които очакват съвременната община да е медиатор между тях и държавата, при това чрез новите средства за комуникация. Подобни твърдения се основават и на концептуалната рамка на Организацията на обединените нации (ООН), според която е-правителствените програми са вградени в парадигмата на човешкото и социалното развитие.

Каква е ситуацията в България за момента:
– липсва единна база данни (регистър) на е-услуги;
– липсва свързаност между ведомства отдели и институции;
– липсва отчетност и прозрачност за текущото състояние на основополагащите проекти от 2005 година;
– няма приета обща нормативна уредба, стандарти и архитектури за интегрирано взаимодействие между системите и предоставяне на електронни услуги;
– липсва координация между проектите (за електронно управление) и интегрирана информационна и организационна среда в държавната администрация [1];
– друго съществено предизвикателство, което стои пред държавните служби, е свързано с инертността и недостатъчната заинтересованост на публичната администрация, което може да доведе до неоползотворяване на възможностите на съвременните технологии. В този контекст наблюдаван недостатък е и често независимото изграждане и функциониране на ИТ системи, което прави трудно обменянето и координирането на информация помежду им и препятства предлагането на съвместни комплексни услуги към гражданите [2].

Проектът „Е-общини“ (електрони общини) има за цел изграждането на ефективна и прозрачна общинска администрация в полза на потребителите (граждани, юридически лица, неправителствени организации и т.н.). Проекта ще даде възможност на всяка община партньор в проекта да реализира пълноценна електронна община т.н. «Е-Община» включващи: възможности в администрация, избор на обществени под партньори (участници – партньори, като районни кметства, общински и други служби) и избор на обем ползвани е-услуги, или обем ползвани готови възможности в интеграция към Мрежата Е-Демокр@ция България или към други електронни обществени, ведомствени и институционни платформи в България.
Проекта «Е-Община» ще обезпечи на гражданите и органите на местно самоуправление една обща «интегрирана точка за вход» т.н. интегрирана среда на електронно участие на гражданите при разработване и вземане на решения на органите на местно самоуправление, изпращане на декларации или заявления, жалби и предложения по текущи и перспективни въпроси за общинското самоуправление. Също ще реализира демократични принципи чрез гласуване от регистрирани граждани по въпросите, представени за обсъждане от общините, или регистрирани потребители – организации и държавни структури целяща постигане на взаимодействие със съществуващите електронните средства за публична отчетност на общините в България.

Планира се всяка «Е-Община» да има възможност за интеграция към «Интерактивна карта на проблеми» на България, към конкретен град или област, или реализация на «Интерактивна карта» т.н. географска информационна система, в която граждани и административни лица ще сигнализират за нередности към общините (належащи ремонтни дейности, аварии и др.).

Предвидено е реализация на допълнителни опции за предаване на живо в общините т.н. «Е-Община» на всички заседания, търгове и обществени поръки, за да могат гражданите да са наясно с важни и съдбоносни за техния град решения което в значителна степен ще подобри обществената визия на общината партньор чрез реално подобряване на ефективността на общинска администрация в полза на потребителите.

Пример проект на е-Община и интеграция:

В «Е-Община» ще предостави възможности на общините и на техните граждани по:
– Обществено обсъждане на проекти на общината – идейни или в стадий на реализация;
– Е-подписки с гласуване в подкрепа на публикуваните проекти на община;
– Електронно подаване на въпроси към общински и регионални служби;
– Е-визуализация, е-контрол, е-подаване на сигнали, проблеми или похвали към община;
– Ползване на «Интерактивна карта» на община т.н. географска информационна система с възможности за визуализация на всички решени проблеми, проблеми в решение или вече получени обществени похвали от граждани и неправителствени организации за експедитивно отстранени сигнали от общински служби;
– Участие и обществено класиране в класация Топ 50 „Активни партньори” Е-Демокрация на общински или регионални служби по ефективност на общинска администрация в полза на потребителите и по получена обществена подкрепа;
– Реализация на справочник „Горещи телефони” на общински, регионални служби, техни партньори: НПО, социални служби, обществени сдружения и др. с пълна интеграция към «Интерактивната карта» на община;
– е-Диспут в обществено осъждане на становища на общински или регионални служби с цел подпомагане окончателното решение на проблеми;
– е-Оценка в отговор на държавна инстанция по неотстранен сигнал или нерешен обществен проблем & Пълна история на обществени проблеми в общината;
– Мониторинг & Статистика & Анкетиране на неправителствени организации под партньори на община;
– Възможности в администрация, в създаване или в надграждане на електронни комисии т.н е-комисии към общината или виртуални дирекции на общини – публични, частично или напълно закрити, с различни възможности в членство, участие на граждани или в достъп – публичен, по препоръка на член и/или по покана.
– Възможности за интеграция на е-комисии или виртуални дирекции на общини със социална мрежа Facebook, Мрежа e-Democracy България и профили (акаунти) e-Democracy или Facebook;
– Други планувани възможности за интеграция;

Реализация на проекта „Е-Община Мрежа Е-демокрация” ще генерира значителен обществен актив за общините и техни обществени партньори участници, особено за малките общини или кметства, който не разполагат с финансови възможности, технически кадри или реализирани сайтове с е-услуги към гражданите, или възможности за провеждане на широка обществена дискусия.

Допълнителни планувани възможностите в „Е-Община Мрежа Е-демокрация”:
1) ползване на различни опции (електрони услуги);
2) конкретен избор на общините в администрация (в публичност, количество публични профили e-Democracy, публични групи и електрони комисии с публичен достъп);
3) реализирани възможности в надграждане;
4) интеграция към съществуващи социални мрежи.
Реализирана в обем и в избор интеграция е-Общност (т.н. е-Община) ще бъде публично „огледало” за извършваната от общините и административни служби в обем обществена дейност.
Допълнително избора в предоставени от общините към граждани и неправителствени организации е-услуги в обем или в публичен контрол, в значителна степен ще подобри значително визуализация на извършвана от тях обществена дейност и ще генерира широка обществена подкрепа в бъдеще за всяко постигнато постижения от обществен принос.

Проекта е създаден по инициатива на авторски екип НПО „Бъдеще за Варна“, будни граждани, ИТ и други експерти – без държавно финансиране. Цялата работа по неговото поддържане се извършва с технически сили {BG.TAMPERS.EU Професионална мрежа – ИТ експерти администратори и експерти } партньори по проекта.

{1} ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ И БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
http://www.cci-bl.org/index.php?s=10&id=77
{2} ИНТЕГРИРАНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/484/2/IST_obshtini_2010.pdf

Професионална реализация на съвместни проекти по изпълнение на обществени и експертни дейности в обществена полза – НПО „БВ“.

Националното сдружение с нестопанска цел в обществена полза НПО „Бъдеще за Варна“ и екип водещи експерти с дългогодишен опит по международни проекти,  предлага на общини, държавни структури и неправителствените организации – партньорство и експертни дейности по:

– съвместно изпълнение;
осъществяване на съдействие;

координация във функция на водещ партьор и/или под партьор;
подготовка и/или изготвяне на пред проектна документация;
консултиране и изпълняване на дейности по изпълнение на съвместни проекти по Европейски, Национални и Общински грандове, свързани с обществени дейности по:

  • Изграждане, популяризиране, реализация чрез обществено обсъждане, координация с държавни или общински органи по създаване на е-парламенти /електронни парламенти/, обществени електронни съвети или друга електронна форма (по реда, определен от действащото законодателство) за по-ефективно, по-бързо обсъждане, гласуване, дискусия, генерация на законопроекти, предложения и законодателни инициативи при гарантирана широка обществена подкрепа и на широк кръг компетентни специалисти, прозрачност и публичност с цел подпомагане дейността на парламентарни и законодателни комисии към Народно събрание на Република България, държавни, общински, областни комисии или други органи на местно самоуправление. С цел запознаване на обществеността и по-широк кръг специалисти в дадена насока за бъдещата законова или друга рамка;
  • Разработка и координация с европейски и държавни органи с цел изграждане на единен електронен портал,  интегрирана система или мрежа, интегрирането й към други съществуващи мрежи и платформи – държавни, общински и неправителствени с цел организиране на една обща комплексна електронна среда позволяваща едно по-активно и по-ефективно участие на гражданите в казуси разработвани от местната власт, или участието им във разработване и вземане на решения на органите на местно самоуправление и по места;
    • Разработка на е-Общини (електрони общини), е-Услуги (електронни услуги), други Интернет/Интранет хибридни системи или интеграцията им;
      • Професионална реализация на най-съвременни Интернет базирани с-ми под X-cart, WordPress, PHP, Vtiger;
      • Интеграция на съществуващи интранет системи на общински и държавни органи към проекти НПО „БВ“, към «Мрежа е-Демокрация България» или други системи;
      • Интернет и Интранет платформи с контролиран достъп до информация по нива мембършип или допуск;
    • Разработка на CRM системи за електрона централизация по изпълнение на обществени поръчки, генерация на фактури, проформи, отчети, цялостно отчитност по   поръчки, контракти, изпълнение на задачи, изпълнение на проекти, генерация на отчети, телефонни обаждания, достъп на нива и под нива към информация и документация;
    • Поддръжка и разработка на виртуални стаи (т.н. виртуални комисии) за комуникация и дискусия с контролиран достъп;
  • Развойна дейност и поддръжка на съществуващи държавни,  общински и неправителствени електронни, интернет или интранет системи по координация и съдействие по изпращане на документи, декларации или заявления, административни жалби и предложения по текущи и перспективни въпроси на общинското самоуправление, реализация на демократичните  принципи;
  • Разработка, координация с държавни и общински органи с цел  изграждане на единна електрона и интерактивна карта на България, на отделни градове и общини, интегрирането й към съществуващи мрежи и платформи – държавни, общински и неправителствени за организиране на една обща комплексна електронна карта  и среда позволяваща едно по-активно и по-ефективно участие на администрацията, гражданите и обществеността чрез подаване  в по-достъпна и по-ефективна електрона форма, и по-следваща визуализация на социално или обществено значими проблеми, актуални въпроси или обсъждани решения с цел постигане на по-добра координация, по-бързо решение от компетентните органи, по-добра обществена публичност при изпълнение, по-ефективен обществен и граждански контрол и само контрол;
  • Разработка на интегрирани системи с контролирана сигурност в достъп, контрол на информация, визуализация или обработка на информация;

Изпълнението на съвместни проекти Ви гарантира, че получавате професионално разработено от екипа ни експерти Интернет/Интранет проектно решение, с множество нива на контрол, интеграция, защита и криптиране – без аналог на подобна система като реализация днес в България (свържете с нас за демострация на възможности в интеграция на среда).

НПО „Бъдеще за Варна“ изпълнява дейности и оказва съдействие на общини, държавни структури и неправителствени организации по:

  • Организирането на инвестиционни форуми и симпозиуми, разработка на национални стратегии, обществената им популяризация, подобряване, съгласуване към европейски директиви и по разработка на национални и регионални инвестиционни проекти с пряка  доходност в БВП /Брутен Вътрешен Продукт/ на Р България чрез реализация на „твърди” мерки и програми;
  • Привличане на инвестиции,  инвеститори, браншови организации, бизнес структури, търговски камари и други стратегически партньори от България и чужбина, по планиране и организация на съвместни срещи с държавната, местната власт, гражданите и др. организации и институции с цел развитието на икономиката в България и в региона на град Варна;
  • Координация, планиране, популяризация, разработка и реализация на икономически стратегии, анализи, изпълнение на държавни, международни, европейски или други проекти, и ОП /Оперативни Програми/, като: „Транспорт”, „Региони в растеж”, „Конкурентост”,  „Трансгранично сътрудничество” и други програми с цел развитието, на икономиката в България и в региона на град Варна;
  • Организирането на финансови, икономически, научни и други инвестиционни форуми, конференции, срещи, симпозиуми, подобряване и разработка на национални и европейски транспортни стратегии, намиране на решения на стратегически проблеми свързани с икономиката, а така също и основно в транспорта – трафик, задръствания, реорганизация на сухоземна, морска транспортна мрежа, инженерна инфраструктура, преодоляване на ограничения в достъп и в невъзможност от обработка на кораби, реорганизация,  модернизация и проектиране на пристанища, транспортна и логистична инфраструктура в ЕС, страната и в региона на град Варна;
  • Привличане на чужди инвеститори, браншови организации и други партньори от България и чужбина, по организация, разработка и реализация на съвместни икономически стратегии, анализи, проекти, координация или съвместно участие по изпълнение на държавни, международни, европейски проекти или участия в ОП /Оперативни Програми/, други форми на съвместно участие като ПЧП /Публични Частни Партньорства/ с цел развитието на икономиката и бизнеса в България и в региона на град Варна;
  • Изграждане, популяризиране и реализация чрез обществено обсъждане, координация с  европейски, държавни органи и институции,   неправителствени организации и движения в реализиране на по-ефективна форма на участие на гражданите и експертите в създаваните и обсъжданите нови законопроекти с цел подпомагане дейността на парламентарните и законодателните комисии към Народно събрание на Република България, държавни, общински, областни комисии или органи на местно самоуправление;
  • Разработка на идейни проекти, техническа CAD документация, пред проектна документация за кандидатстване по проекти;
    • Съдействие по цялостна електрона интеграция на потока данни и документация;
    • Разработка и съдействие по 3D визуализация на проекти и инженерна инфраструктура;
    • Други специфични услуги в обществена полза.

За Kонтакт или +359-52-319980 вътрешен.108